петък, 30 ноември 2012 г.

Чийзкейк-Oreo мъфини

Най-сетне и аз да приготвя тази рецепта, по която точа лиги от тооооолкова много време :)


Оригиналът е на Марта Стюарт -- рецептата е доста популярна в интернет и адски ефектна! За изпълнение вижте например тук или пък тук, но за мен най-красивите и апетитни снимки са в българския блог, "Готвенето е забавно" - ТУК


Затова следвах българските инструкции :) За (предимно мое) улеснение ги копирам и за вас (с малките ми 'грешчици', които вие може да избегнете) :D


Необходими продукти:

- пакет бисквитки Орео (аз взех голямата картонена кутия, в която има 16 броя);
- 230 гр. крем сирене, стайна температура (аз използвах Маскарпоне. За съжаление имах останало 170 грама, та редуцирах съставките в движение. Сега малко съжалявам, че не отидох да си купя още някакво крема сирене, но... валеше! :( Така моите се получиха повече орео, отколкото чийз, както се вижда, кремчето ми е съвсем тъничко).
- 60 гр. захар (при мен около 45 гр.)
- ванилия (сложих едно прахче)
- 1 голямо яйце на стайна температура
- 60 гр. заквасена сметана
- сол на върха на ножа (по-малко от щипка)


Стандартни форми за мъфини се застилат с хартиени кошнички, като на дъното се поставя по една бисквита. Аз лично използвах по-мънички формички, заради редуцираното ми количество крем (виж горе). Три бисквити се отлепят, отстранява им се крема, и се начупват на дребни парчета (при мен две). Крем сиренето се разбива на средна скорост с миксер, докато стане гладко, и се добавят захарта и ванилията. След това се прибавя яйцето, сметаната и солта, и всичко се разбърква. Слагат се начупените бисквити и внимателно се разбърка. Сместа се разпределя във формичките, като се запълват почти до ръба. Пече се 22 минути в предварително загрята до 135 градуса фурна. Фурната се изключва, мъфините се оставят в нея на отворена врата 3-4 минути, след което се охлаждат върху решетка. Като стегнат малко, се изваждат от формите, за да не поема хартията кондензиралата пара, която е по стените им. След като достигнат стайна температура се поставят в хладилника да се охладят за около 4 часа или през нощта.

При мен се получиха 13 мъфинчета, като 3 бяха в стандартни кошнички, а останалите в мини. Ако се чудите защо не излиза бройката -- хванахте ме, една изядох :)


* Didi препоръчва захарта да се увеличи, ако ползвате българско крема сирене, и дава идеята да се постави и парченце банан върху бисквитата, преди да се сипе крема.

* Aз пък ви съветвам все пак да следвате нейната рецепта, при мен заради леко редуцираното количество крем станаха по-сладки, отколкото ми се харесва... Или може би самите бисквити Орео ми дойдоха твърде сладки? Не знам, не съм им най-големият фен :)

понеделник, 26 ноември 2012 г.

Happy birthday, love! (...или: торта с фондан за абсолютни начинаещи)

Днес ще ви разкажа за тортичката, която се опитах да сътворя за рождения ден на моя любим ❤

Той е огрооомен авио-фен, така че беше ясно, че тортата трябва да е издържана в тази тематика. :) След дълго лутане и четене из интернет (за да се образовам в тайнството на захарните теста :Р), няколкомесечно планиране и чудене, задаване на въпроси къде ли не, и огроооомни вълнения!!, след като на няколко пъти бях готова да се откажа и просто да направя... чийзкейк :), след около 3 вечери, в които по етапно скалъпвах фигурки, блатове, кремове и покрития (и естествено, обърках едно желе) :D накрая се получи ето това:


И за мое огромно щастие, тортата със самолет се хареса много от него, цялото му семейство, и повечето ни колеги и приятели ♥

Изключително важно уточниение: за пръв път се докосвам до фондан. Може и да е за последен, освен ако не се сдобия скоро с някакви основни инструменти, защото някои неща, на вид лесни, ме затрудниха много -- облачетата, например :) нещо, което сигурно е eлементарно с подходящи формички/калъпи.

Както и да е! Аз дори за пръв път си хапнах фондан и бях очарована колко е вкусен :) Виждала съм безброй рецепти за домашната му направа, но като за пръв път не исках да рискувам -- затова си го купих от онлайн магазин Хитрини, заедно с шишенце небесно синя боичка. Мисля, че покупката беше ключова -- вече ще знам за евентуални бъдещи опити какво трябва да се получи, а и както често съветват по кулинарните блогове, невъзможно е да прецениш как се работи с нещо, до което не си се докосвал преди. Затова за по-сигурно избрах готов :)

Всъщност моделирането се оказа по-лесно, отколкото мислех :) Първоначално фонданът е твърд, но от мачкането и топлината на ръцете става супер еластичен. Единствено по-трудно ми беше да го боядисам равномерно, или по-точно: малко ми се умориха ръцете да го меся, за да поеме боята :) Но за мое щастие се получи приятно синьо, успях дори да го пренеса върху тортата, без да се накъса (о, чудо!)

Идеята на тази публикация е все пак, надявам се, да бъде в поне мъничка полза за всички онези начинаещи, които минават по абсолютно същия път -- със или без повод. :)


Та какво ви трябва:

- тортичка -- аз си направих любимата какаова торта с вишни и крем маскарпоне, рецептата е на Йоли -- може би ще ви разкажа по-подробно за тази торта в друг пост. Изключително вкусна и сочна!!! Според мен се получи добре, тъй като вкусът й е балансиран, вишните придават съвсем леко кисела нотка, която ако я нямаше, всичко щеше да е... потресаващо сладко. :) Аз я направих без шоколадовото покритие, и си приготвих леко редуцирана доза крем, защото пропуснах намазването отгоре.

- фондан (захарно тесто) -- взех килограм и ми останаха две малки топчета. :) За кафявото си направих една мини-дозичка от този "Марципан Варна" -- по-точно една десета от дадената рецепта, просто исках да пробвам :) Сложих какао, за да се получи тъмнокафяв цвят. Полученото топче беше достатъчно за всички кафяви елементи по тортичката.

- маслен крем.

Първо си направих самолетчето и останалата смешна украса :) Малките елементи слепих с четчица, потопена във вода, и оставих да съхнат. (За моя радост се задържаха -- единствено едно топче падна на финалната права, преди да извадим тортата за снимки :) Ноооо преди това тортата оцеля безброй вадения от хладилника, местения, возене с кола и мъкнене по тъмни стълби :D)

На следващия ден си направих тортата и я оставих в хладилника за една нощ, за да стегне. Както споменах, желето не се стегна достатъчно... или по-точно, самоинициативно реших да сложа едно пакетче желатин и не се оказа достатъчно :D (В интерес на истината, досега съм правила тортата много пъти, използвайки половината количество вишни (250 гр.) и само едно пакетче желатин, ставала е желязна -- буквално трудно се режеше :D и реших, че може би едно пакетче ще стигне и за 500 гр. вишни... да, ама не!) Както и да е, за щастие не беше толкова фрапиращо и не се разпадна. :)

След като тортичката се е стегнала, се преминава към следващата, изключително важна стъпка: намазване с маслен крем. Аз (от глупост) се чудих дали пък не мога да го заменя с нещо друго?... но слава Богу, ми минаха тези идеи :D

Масленият крем е изключително важен, защото осигурява гладко покритие на тортата (с него могат да се запълнят дупчици или оправят леки неравности), а и действа като изолатор под фонданеното покритие -- ако се замени със сметанов крем, е възможно фондана да се разтопи. А никой не иска това, нали?

Кремът, който използвах, ми стигна за намазването на тортата (ползвам стандартна 24-сантиметрова форма, а височината беше около 5-6 см.) Рецептата за масления крем откраднах от тук.

И накрая, най-страшната за мен част, за която бях убедена, че нещо ще се обърка, но май че нищо не се: покриването на цялата торта с 'чаршаф' от фондан! :)

След като го оцветих в синьо, го разточих върху посипана с мъничко царевично нишесте повърхност. Трябва да се получи достатъчно голям кръг -- цялата дължина на тортата + 2 пъти по височината й -- с дебелина не по-малка от 3-4 мм, защото в противен случай чаршафът може да се накъса. Аз нямам нито специални точилки, нито инструменти за заглаждане, но се справих със стандартната дървена точилка и... ръчички. :) То затова и нямам добре оформени ръбове. Фонданът бързо и чевръсто се прехвърля върху тортата, така че да я покрие отвсякъде, и с ръце се заглажда (от средата към краищата и внимателно по ръбовете), така че да се получи идеално покритие.

Оттук нататък се украсява по избор :) Аз 'залепих' вече изсъхналия самолет, оформените пистички, облачета и топчета, а за моите измишльотини пояснявам: LZ е регистрацията на българските самолети; 27 -- годините му; СЧ -- инициалите му. :)

Ето го и моят рожденик, нетърпелив да си похапне:


Aми това е!! :) Много неща са недоизкусурени и категорично имаше накъде да стане по-хубава, но като за пръв опит аз... наивно си я харесвам!! :) Сигурно дори се зарадвах повече от него -- че изобщо успях да се справя :)

И последно, макар че сигурно сте се досетили: правена е с много, много любов.


^ Обичам те тоооооооооооооoooооооолкова много!!! ♥


P.S. полезни и много образователни линкове:
Готварският форум на BG Mamma - търсете тема "Нашите любими торти ... глазури, покрития и фигурки за тях" издание номер 38438938948932 :)
блогът на Maria Miteva-Christou -- страхотни обяснения стъпка по стъпка, няма как да не разберете :)
Oще един блог, в който нагледно е показано как се покрива торта с фондан (вижте и клипчето)
Тортената библиотека
Покриване и декориране на торти с фондан -- с какво да започнем? -- много полезно за кандидат-сладкарки, на които им се иска да пробват всичко :)

и други.

P.S.2.: тук можете да се порадвате на творенията на истински професионалисти, които се занимават с декориране:
Блогът на Елена Кандева (която също потормозих с въпроси) :)
Тhe Sugar Coated Nothings (въздишам!)
Вкусно с Бети -- невероятно красива художничка!!!
Блогът на Буболинката -- oще една истинска майсторка.

и много, много други (ще допълвам прилежно).

сряда, 21 ноември 2012 г.

Мъфини с круша и мюсли

Привет! :) За днес съм ви приготвила съвсем семпли мъфини с круша -- на практика почти същите като ябълковите от миналата седмица :)



Рецептата е на Марта Стюърт; спазила съм я почти на 100%, с тази разлика, че упорито не намирам пълнозърнесто брашно в... кварталния Carrefour. Нищо де, ще потърся по-старателно на друго място.


Мъфини с круша и мюсли

За тестото:
1 ч.ч. бяло брашно
3/4 ч.ч. пълнозърнесто брашно * при мен смес от бяло и овесени трици :D
2 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сол
1/2 ч.л смляна канела *аз нещо не бях в настроение за канела и предпочетох ванилия
2 яйца
3/4 ч.ч. кафява захар
1/2 нискомаслено кисело мляко (йогурт)
2 с.л. разстопено масло
2 круши D'Anjou (около 2 чаши) * при мен една голяяяма круша, която не си играх да беля, а просто нарязах на малки кубчета
3/4 обикновени мюсли * аз ползвах Crunchy Natural


За хрупкавата заливка * която при мен не беше много хрупкава, не слепна, и на която умишлено не добавих захар, защото ми се стори, че ще се получат твърде сладки

1/2 ч.ч мюсли
1/4 ч.ч. бяло брашно
1/4 ч.ч кафява захар *
1/4 ч.л сол
3 с.л. студено масло, накъсано на парченца


Загрейте фурната на 180 градуса. Подгответе си форма за печене на мъфини и/или хартийки за печене. * Напоследък забелязвам, че по-влажните мъфини (т.е. тези с плодове) ми залепват повече за хартийките. Затова е хубаво съвсем леко да се минат с малко масло.

Смесете отделно сухите и мокрите съставки: в голяма купа пресейте брашното с бакпулвера и добавете бакпулвер, сол, аромат. В друга купа разбийте яйцата със захарта и добавете маслото и киселото мляко.

Смесете сухите съставки с мокрите и внимателно добавете мюслите и парченцата плод. Разбъркайте леко.


За топинга смесете сухите съставки и добавете парченца масло, притискайки леко, за да поеме сместа. Целта е да се получат трохи.

Излейте сместа във формичките за мъфини, като пълните всяка на около 3/4. Най-отгоре сложете по лъжичка от топинга. Печете около 20-30 мин./до готовност/до суха клечка. След като ги извадите от фурната, ги оставете за 5 мин. настрана, преди да ги извадите от формичките.


Това е! :) Мъфините не са нещо особено, но са много подходящи за сутрешна или следобедна закуска. Надявам се при вас да се получи комбинацията от влажна среда (заради плодчетата) и хрупкава коричка отгоре (която по незнайни причини на мен ми убягна).


Приятна седмица!

петък, 16 ноември 2012 г.

Тарт с чери домати

Днес ще ви покажа една фантастична рецепта, която си откраднах от този -- наистина фантастичен!! блог. :)


Oсновата за този тарт е маслено тесто, за което ви трябва:

- 125 гр. студено масло, нарязано на малки кубчета
- 1 и 3/4 ч. ч. брашно
- 1 яйце
- 1 ч.л. сол
- 2-3 с.л. студено прясно мляко или вода
- 2 с.л. настърган кашкавал
- щипка черен пипер

Аз спазих оригиналната рецепта стъпка по стъпка и се получи доста приятно.


В голяма купа пресейте брашното, добавете солта, настъргания кашкавал и черния пипер. Прибавете маслото към сухите съставки и с ръце започнете да месите, докато поеме и стане на трохи. Направете кладенче в средата и добавете яйцето. С ръка го смесете с брашнено-маслената маса. Накрая добавете млякото (или водата). Ако 2-3 супени лъжици не ви се виждат достатъчно, за да придобие тестото ви нужната мекота и гладкост, без да се рони, сложете колкото прецените, че е необходимо. Оформете топка от тестото, увийте я във фолио и я оставете в хладилника за половин час.


*С плънката, разбира се, можете да си експериментирате доколкото пожелаете. :) Аз например нямах половин килограм чери домати и сложих около 200 гр., нарязани на половинки. Също така нямах и песто :D та си забърках: няколко супени лъжици зехтин с босилек и други зелени подправки, няколко маслинки, нарязани на много ситно, и малко пресен лук. Не знам какво получих, но беше сосообразно, ароматно и вкусно :) Разбира се, запазих и оригиналните зелени чушки, нарязани на кръгчета, и добавих смес от каквито сирена намерих -- около 200 гр.


След като тестото е стегнало в хладилника, го извадете и го разточете на набрашнена повърхност на кръг, малко по-голям от диаметъра на формата, която ще използвате. Притиснете го с пръсти към ръбовете. Ако тестото е малко над ръбчетата, минете с точилката -- така излишното тесто се отстранява много лесно. Набучете го с вилица и го покрийте с боб/ориз/baking beans, за да не се надига много по време на печенето. Аз го пекнах така за около 10 мин., но после ми омръзна и извадих боба (между другото, някой да ме светне дали мога да си го сготвя? -- надявам се няма да има проблеми) :D Гледам, че FantasyElf изобщо не е сложила бобче за тежест, но аз все пак предпочетох. Така се надигна пренебрежимо малко, само в средата. Както и да е :) За плънката първо наредих натрошени сирена, после сипах от специалния сос, описан по-горе :Р, и доукрасих с чушлетата и чери доматите. Пекох всичко на 180-200 гр., докато ръбчетата на тартата се зачервят. (При мен някак самите ръбчета спаднаха, не знам защо, но голяма работа) :)


Ние си го хапнахме за закуска. Не с вино, него го налях само заради снимката, макар че ми се струва, че ще е приятна комбинация. :)


Фантастичен уикенд на всички :)

понеделник, 12 ноември 2012 г.

Хрупкави ябълкови мъфини с овесени ядки

Сигурно вече сте разбрали, че не съм кой знае какъв експериментатор в кухнята (най-много да променя някоя мерителна единица, да сменя някой плод с друг, или да пропусна онова в рецептата, което сметна за трудно за издирване) :) В скромното ми блогчИ няма да видите нито авторски рецепти, нито професионално изпълнение. Важното е да се забавляваме, нали така? Днес реших да ви разкажа как точно си... издирвам рецепти. :)

Моята мания да колекционирам красиви снимки и рецепти датира от мнооого време. Е, в началото смятах блогърстването за нещо много далечно, но пък старателно си бях направила профил в Google Reader, в който и до ден днешен съм абонирана за десетки кулинарни магьосници :) Една от най-големите ми радости е да си разглеждам какво ново има за деня. (Така и не знам как се работи с Google Plus? абонаментите в Blogger? и т.н., но пък освен споменатата приставка, обожавам да следя и някои facebook страници, както и, разбира се, страхотната тема за идеи 'А ти какво сготви? Снимай, покажи -- vol. 438493' във вездесъщата BG Mamma!) :D


Имам си папка (картонена, на сърчица), в която държа събирани оттук-оттам рецепти -- прилежно напечатани, с картинка и посочен източник. :) Дори всяка си има отделно джобче -- това си е съкровищница, която трябва да се пази!! И все пак все още не е на ниво енциклопедия. Случва се просто да си стоя и да си мисля "хапва ми се нещо с овесени ядки, ябълки и канела" иии... небрежно да пусна търсене в гугъл, докато открия случаен, но задоволитен резултат от някое ново за мен местенце.

Точно това се случи и днес! Ядоха ми се точно такива мъфини и ето как попаднах на тази ужасно симпатична и много сполучлива рецепта за хрупкави ябълкови мъфини с овесени ядки :)

(Не знам за вас, но просто обожавам тази комбинация и най-вече този аромат!!!)


Продукти:
3/4 чаша прясно мляко
1/4 чаша краве масло (разстопено)
1 голямо яйце (аз сложих две малки)
1 пакетче ванилия
1 2/3 чаши бяло брашно
1/2 чаша овесени ядки
1/2 чаша кафява захар (за да е здравословно, аз май сложих малко повече -- за да е сладичко. ама че противоречие) :D
2 чаени лъжици бакпурвер
1/2 чаена лъжица сол
1/2 чаенa лъжица канела
1 ч.ч. настъргани ябълки (всъщност аз имах само една, но много голяма)

За топинга:
1/4 чаша бяло брашно
1/4 чаша кафява захар
1/4 чаена лъжица канела
2 супени лъжици твърдо масло

Първо се смесват сухите и мокрите съставки (отделно, в две купи), а после всичко се омесва внимателно. Със сместа се пълнят кошнички/хартийки за мъфини. (Силно препоръчително е да ги намажете с масло. При мен залепнаха :( а наистина досега не ми се беше случвало, вероятно просто се получава при някои смеси!) Най-накрая върху всяко мъфинче се слага по лъжичка топинг (който се прави от гореспоменатите продукти, хубаво разбъркани с нарязано на малки парченца масло, така че да се получат маслени трохи).

Мъфините се пекат 20-30 минутки в предварително загрята на 180 гр. фурна (или до позлатяване). Изваждат се, изчакат се да изстинат и се унищожават скорострелно :)

неделя, 11 ноември 2012 г.

Панакота с кисело мляко

Eто една супер лесна рецепта за пана кота. :) Доколкото съм чела, този десерт се прави със сметана (и дори това значи в превод), но пък има безброй вариации и най-лесния начин е с това, което всяко домакинство има в хладилника си -- кисело и прясно мляко :)


Рецептата е от zoya_k от този мамешки форум. При мен сместа стигна за точно 3 формички, и то не особено големи. :)


Ето какво ви трябва:

200 мл прясно мялко
2 ванилийки
3 с.л. захар
пакетче желатин
150 мл кисело мляко
конфитюр от ягоди/къпини/боровинки или свежи плодчета


Загрейте млякото със захарта на котлона и добавете предварително разтворения желатин.

Прибавете и добре разбитото кисело мляко и ванилията (с постоянно бъркане). Не варете. Просто хубаво трябва да се смеси и разтопи всичко. :)

Сипете в купички/чашки и оставете в хладилника поне 6 часа, за да се стегне.


За по-лесно изваждане, потопете купичките в гореща (не вряла и не за дълго) вода и обърнете десерта в чиния. Поднесете със сладко по избор или с пресни плодове, ако желаете.


Voila :) наистина става за пет минутки и е приятно на вкус, ако си падате по млечни десерти. На мен ми хареса, но все пак си мисля, че със сметана ще има по-богат и плътен вкус. Следващият път непременно ще пробвам с някоя по-засукана рецепта. :)


Иначе щедро ръсете със сладко -- рецептата не е от най-диабетените. :D

събота, 10 ноември 2012 г.

Солен кекс

Днес ще изневеря на заглавието на блога и ще ви покажа солен кекс, с който се надявам да успея да изкуша моята любима колежка, която никак не обича сладичко (е кажете ми, как може да има такива хора?!!)


Рецептата си намерих в любимия ми готварски форум на BG-Mamma и си до-сглобих според наличностите в хладилника. Разбира се, на този кекс ще върви всичко, което обичате (само не сладко и солено едновременно, анатема!) :D


Ето и моите продукти:

180 гр. брашно
3 яйца
100 мл. олио
100 мл. прясно мляко
бакпулвер
сол и черен пипер на вкус
100 гр. сирене/кашкавал
150 гр. маслини (черни и зелени, нарязани на кръгчета или просто на дребно)
100 гр. салам/луканка/филе, ако сте месоядни :)

*А, да, метнах и мъъъничко синьо сирене (в момента имах и реших, че няма как човек да сгреши с мъничко синьо сирене) :Р


Брашното се пресява с бакпулвера и се добавя към разбитите с подправки яйца, мляко и олио. Бърка се внимателно, докато се получи гладка смес. Накрая се добавят сиренето, маслините и каквото още сте си решили. Пече се на 180 гр. в предварително загрята фурна, около 30-40 мин.



Аз го изпекох в новата си правоъгълна форма -- от много време исках такава и си я намерих заааааааа феноменалните 3 лева в китайско магазинче :)

Обичам слънчевите събота у дома! (Освен кекса, направих и panna cotta за 5 минутки, която се надявам също да ви покажа скоро (=след като стегне в хладилника):)


Хубав уикенд!!

вторник, 6 ноември 2012 г.

Донъти

Привет, привет!

От много време не съм приготвяла нищичко :/ А от още повече си бях харесала тази рецепта за донъти и просто нямах търпение да я приготвя! Оказаха се много вкусни, а декорацията ми беше толкова забавна, макар че пооплесках някои неща (а други, по независещи от мен обстоятелства, се оказаха оплескани -- например кулинарния ми шоколад, който покрай цялото ми местене последния месец, делеше кутия с други подправки и накрая имаше отчетлив дъх на... канела) :D


С благодарност към Candy, публикувам рецептата:

500 гр. брашно (+ още около стотина за доомесване)
80 гр. захар
5 гр. сол
20 гр. мляко на прах
2 пакетчета суха мая (аз всъщност сложих едно, и пак ми се видя много...)
230 гр. топла вода
1 яйце
40 гр. маргарин
1 ванилия (при мен две прахчета, обожавам аромата на ванилия!)


За декорация:
шоколадови пръчици -- цветни, смесени или каквито имате и пожелаете
кокосови стърготини
бял и кафяв шоколад за глазура


Смесете сухите съставки -- брашно, захар, сол, мляко на прах, мая, ванилия. Прибавете топлата вода и разбитото яйце. Оставете за 5-10 мин., за да се 'активизира' маята. Добавете мазнината и разбъркайте всичко. Омесете хубаво, докато тестото спре да лепне, като добавите толкова брашно, колкото поеме. Покрийте го с кърпа и го оставете да втаса около 45 мин на стайна температура.

След това го разточете (до дебелина 1 см.) Изрежете донътите (аз ползвах чаша, а за 'дупката' -- една от формичките ми за сладки) и ги оставете да втасат още около 45 мин.

Загрейте олио в дълбок тиган. Намалете котлона, тъй като донътите лесно изгарят. Изпържете ги от двете страни, докато придобият блед златист цвят. (При мен се получиха 20 или 21 донъта.)

След това ги подредете върху хартия, за да се отцеди мазнината. Украсете по желание - аз използвах бял и кафяв шоколад, разтопени на водна баня, и шарени пръчици, както и кокосови стърготини тук-там :)


За финал ще ви разкажа как НЕ МОЖЕТЕ да постигнете розов цвят, за да ми се посмеете. :D Много исках розова глазура и чела-недочела, реших, че ще стане със степче. (Наистина, в интернет се препоръчва като заместител на сладкарската боя!) За жалост в моя случай то изобщо не се разтвори и остана на малки, кисели прашинки, които буквално боцкат езика. :/ И никакъв цвят не придадоха, та накрая експериментирах с вишньовка. Добре, че не реших да направя цяла партида розови донъти!


О, и още нещо. Най-сетне се реших да си взема по...професионален и качествен апарат. Минаваха ми такива мисли през главата от доста време, но се убедих категорично, когато пробвах да снимам сладкиш с апарата на приятеля ми. Е, разликата с моето бедно сапунерче е от земята до небето! Сега се спрях на Nikon D5100 (и само чакам наличност, тъй като има прекрасен промоционален сет!) -- нямам търпение да го хвана в ръчички :)


(За капак котката събори бедното сапунерче -- дали пък вече не снима по-замазано от обикновено? -- та вече определено нямам търпение!!! Стискайте палци да го докарат по-скоро!) :-)

Сладък и успешен ден!