Най-шоколадовата торта -- и още упражнения с фондан

Здравейте! Аз съм Ирина и съм шокоманиак. :)

Толкова обичам шоколад, че не се спирам, докато не унищожа... цялата опаковка. (Разбира се, старая се да се да се въздържам :D) Само че -- и го намирам за чист парадокс -- никак не обичам шоколадов сладолед, направо не мога да го ям!!! -- а любимата ми торта съвсем не е шоколадовата.

И все пак, от много-много-много време исках да пробвам "Най-вкусната шоколадова торта" на моята адашка, или иначе казано, най-добрата Ирина в кулинарния свят. :) Първо бях привлечена от апетитните снимки, после от стотиците коментари, а накрая и от наистина повсеместните препоръки!

Няма как, запретнах ръкави и я забърках. Оказа се много, много лесна и наистина... вероятно най-шоколадовото нещо, което съм опитвала. Трябва да си призная, че първо се намръщих -- сложих в муса наполовина млечен и наполовина натурален шоколад, както съветва Ири -- но явно натуралният беше по-какаов от нужното (74%), защото мусът не стана много сладък... НО след като тортичката поотлежа няколко дни в хладилника и хубавичко пое, се получи нещо наистина сочно и божествено шоколадово! Мисля, че рецептата влезе в любимите ми, и съвсем скоро мисля да я направя самостоятелно, защото...

...Тук е моментът да уточня, че всъщност използвам некоректно единствено число. :Р Реших да забъркам малко по-малка доза и да изпека в голяма квадратна тава, за да получа общо 2, съвсем, съвсем, съвсем мини-тортички. Злият ми замисъл беше да се упражня и с покриването и украсяването с фондан :D

Голяма радост -- дойдоха ми няколко шпатули, инструментчета и формички от интернет. Толкова бях нетърпелива да ги опитам, че в настървението си съвсем съм забравила изтъня цветчетата и листенцата за повече реализъм, например.

Та така, друго си представях, не можах да се справя добре с покриването -- то затова са и толкова хаотично нахвърляни цветенцата, за да скрият някои недостатъци -- и изобщо действах без много умисъл или някакъв план, но все пак... все пак! За мен най-важното е да се науча. И изобщо не възнамерявам да спирам с опитите, докато не стана добра. :) За момента ми доставя невероятно удоволствие и имам силно желание да продължавам, независимо от всичко.

Ето, например, без капка срам ще ви покажа и първият си опит с моделирането на полярно мече -- или мини-тортичка 2. :)

Милото то -- ни крака, ни глава, ни лапи, ни шал, ни шапка му се получиха :D но не го смачках, не го започнах наново -- просто исках да видя какво ще се получи. На фона на предишните неща, които съм правила (розички, панделки и самолетче), това ми се видя просто rocket science... Но все пак се надявам някой ден да ми се получават безпроблемно цяло семейство мечоци :)

Толкова засега -- може би по-късно ще ви покажа и разрез на мини-тортичките, че след толкова говорене за украса с фондан, да не си помислите, че отдолу има просто макет от стиропор! :Р (Пък и, да, говорех ви за шоколад в началото)

P.S. As promised!