Изкушенията на Рим

С риск малко да досадя, днес ще ви разкажа... за скорошното ни посещение до Вечния град (или поне от кулинарна гледна точка) :)



Рим е невероятно магичен и обаятелен град, а 4 дни са абсолютно недостатъчни да го опознаеш и да му се насладиш докрай. Неслучайно казват, че всяко паве там има история, и че накъдето и да се обърнеш, има какво да се види. Бих се върнала още утре, защото наистина сърцето ми остана там!



Освен с десетките исторически забележителности, пиаци, фонтани и паметници, разбира се, италианците са известни и с... разкошната си кухня. :) Опитахме безброй вкусотии: от класическата пица "Маргарита" през брускети, лазаня, паста, до вкусните им десерти тирамису, панакота, каталански крем. И разбира се -- джелато -- десетки различни вкусове, които нямат нищо общо с нашенските опити. Всичко беше прекрасно и несравнимо.



Няколко приятели ме питаха какво най-много ми е харесало в Рим, но категорично не мога да отговоря еднозначно... Прехласнах се по поразителната Сикстинска капела (не знам как e сътворена от човешка ръка!), чувствах се толкова малка пред невероятните красоти във Ватиканските музеи, наслаждавах се на Треви, препичах се на слънце на Испанските стълби, онемях пред статуите на Бернини в галерия Боргезе... И все пак, и все пак исках да отделя специално внимание на един квартал отвъд реката, в който се разхождахме всяка вечер с невероятно удоволствие, докато не обиколихме всички улички по няколко пъти:



Трастевере ♥ Кварталът е останал изолиран от 'модерните' промени в централните европейски градове. Няма лъскави и модерни заведения; попаднахме на само два магазина за сувенири; преобладават китни малки магазинчета за паста, бонбони, вино или фини ръчно изработени стоки. Мисля, че нашата скромна групичка ще потвърди, че това е мястото, където бохемското шляене е най-сладко. :) Кварталът е неповторима смесица от средновековна архитектура, артистичност и старовремски дух. Кафенцата са повече от навсякъде другаде -- буквално на всяка тясна, павирана уличка. Всъщност това е нещото, което не спира да ме впечатлява в цяла Италия, затова не спирах да ги снимам -- вече имам внушителна колекция.



Eто още акценти от прекрасните витрини. Толкова съжалявам, че не можах да опитам от всички разкошнотии!

ръчно изработени бонбонки и сладкиши:









Италианска паста в шаренки цветове и всякакви формички:



Мънички бурканчета сладко (някои специално за сирена):



Еликсирът на любовта :)))



Не съм сигурна как се казваха тези... бяха в една изключително апетитна пекарна, но с тоооолкова надути цени, че ми се доплака):



Изкушаващи видове капучино:



И шоколади с всякакви любопитни вкусове (дори киноа???)





Това е! Една наистина малка част от магията на Рим :) Горещо ви препоръчвам при първа възможност да го посетите, а ако имате някакви въпроси, насреща съм -- след като кажи-речи организирах нашата екскурзия се чувствам като мини туристически гид :)

Пиле "Уелингтън"

Днес отново ще изневеря на тематиката на блога и ще ви покажа нещо много вкусно с... пилешко месо. Или всъщност каквото обичате. Разбира се, в оригинал рецептата се изпълнява с телешко, но доколкото знам, с времето е добила значение на всякакво месо, обвито в бутер-тесто. :)



Е, не съм се придържала старателно към някаква рецепта, но какво пък -- аз толкова обичам всякакви импровизирани бутерки с плънки, че в общи линии се получи точно това :D

Необходими продукти:

пакет готово бутер тесто (аз използвах 800 гр. за 4 порции - трябва да призная, че доста се надух -- не съм изяла всички 4 аз, де :D, но все пак отбелязвам, че със сигурност рецептата може да се изпълни и с по-малък грамаж) :Р
400-500 гр. охладено пилешко филе
щипка сол, черен пипер, подправки по избор, и малка бучица масло
едно разбито яйце за намазване

за плънката:
няколко кисели краставички
200 гр. гъбки
100 гр. кашкавал
няколко кръгчета топено сирене



Най-напред пилешкото се запържва в масло от двете страни, до почервеняване. Овкусява се както си го обичате. Оставя се на хартия да се изцеди и да изстине.

Бутер-тестото се разточва на 4 правоъгълни кори. В средата се поставят гъбките и парченцата кисели краставички, а отгоре се реди пилето. Накрая се поръсва щедро с настърган кашкавал и топено сирене.

Захлупва се от всички страни с тесто и се намазва с разбитото яйце. По желание можете да оформите шарки с остър нож. Пече се в загрята на 200 градуса фурна до готовност.



Типична английска вкусотия :)

Шоколадова мус-торта с лешникова нуга

Този уикенд съм доволна от себе си! :-)



След известно умуване какво точно да си приготвя, реших да импровизирам. От една мила колежка имах пакетче немска лешникова нуга, която отдавна се изкушавах да оползотворя. Добавих какаови бисквити, масло, шоколад и сметана и готово -- резултатът е прекрасна малка тортичка с богат вкус на шоколад и лешник, без да е тежка.

* Забележки:
Нямам по-малка тортена форма, в идеалния случай щеше да ми се получи по-висока и красива, но нищо. :)
Мус е може би малко силно казано. По-скоро се получи кафиден, топящ се крем (без да се 'разлива', разбира се). :) Аз мислех да го стегна допълнително с желатин, но така и не се наканих. Нищо, ще знам за другия път (ако има такъв -- нугата беше само една опаковка, за жалост!) :(



Ако на някой му е интересно, ето как я скалъпих.

За блата:
пакет бисквити "Еверест" с какао
75 гр. масло

Хубаво натроших бисквитите и ги смесих с парченцата масло; оформих 'блат' с пръсти, загладих го внимателно и го бухнах за стягане в хладилника.



За муса:
150 гр. лешникова нуга-паста
50 гр. млечен шоколад
50 гр. масло
200 гр. сладкарска сметана

Кипнах сметаната и прибавих към натрошените парченца шоколад и нуга; разбърквах до пълно разтапяне (...но ми се стори сладко и затова сложих и масълцето, не исках да прекалявам с другите вкусове). Изчаках го да изстине и просто го излях върху стегналата бисквитена основа. След това го сложих за едно денонощие в хладилника. Както вече казах, не се получи съвсем стегнат мус, но нищо, не си личеше, не протече и не беше никак фатално. :Р (Едитвам се: няколко дни по-късно е стегнал чудно и дори е по-вкусен!)

Тъй като цялата тортичка е без печене, приготовлението е много бързо, а и позволява експериментиране с вкусове. Аз лично едва се дръжах да не забъркам и един слой от бял шоколад :))) (а как мечтая за нещо такова, еххх!)



Както се вижда, направих и много снимки! :)

Да ви е сладко и слънчева нова седмица!

Кренвиршки

Ех, измина време, откакто последно съм снимала/качвала нещо за хапване! :/

Истината е, че ме е налегнала някаква форма на *блогърска* депресия -- по цял ден гледам недостижимо красиви снимки и вкусни рецепти... Надявам се да е просто период и да отмине, когато запретна ръкави и врътна нещо малко по-сложничко :D

И все пак, не можеше да не отчета тези раирани кифлички (с кренвирш), които се оказаха много добро и апетитно попадение.



Рецептата е от форума на "Гответе с мен":

200 мл прясно мляко
2 с. л. захар
1 с. л. суха мая
1 ч. л. сол
20 гр. краве масло (или 20 мл. олио)
300-320 гр. брашно

За плънката: каквото ви душа иска -- сирене, кашкавал, кренвирш, гъбки, а защо не и нещо сладичко?

За намазване:
1 яйце
1 с л прясно мляко
1 ч л олио



Маята се разтваря в 100 мл. топло мляко заедно с 1 с. л. захар и 1 с. л. брашно. Разбърква се добре и се оставя на топло за 10 минути, за да шупне. Брашното се пресява заедно със солта, добавя се захарта, млякото и маята. Омесва се тесто, като накрая се прибавя и маслото (олиото). Меси още 10-15 минути до еластично, гладко и нелепнещо тесто. Оформя се на топка и се поставя в намаслена купа; покрива се с кърпа и се оставя да втаса на топличко поне за 40 мин.

След това тестото се разделя на топки (уж 16, но при мен бяха 8) :D и всяка топка се разточва на правоъгълник. В долната част се нарежда плънката; в горната част се правят три процепа -- цък. Навиват се на кифлички, нареждат се на разстояние в намаслена тава със "шева" отдолу, и се оставят да втасат за още 15тина минутки. След това кифличките се намазват с разбитото яйце (можете и да ги наръсите със сусам, маково семе, подправки и каквото ви душа иска) и се пекат в предварително загряна фурна до 220гр. фурна -- около 10-12 минутки. Воала!