понеделник, 25 ноември 2013 г.

И кой каза тортички?

И отново са минали ... 4 месеца, откакто за последно писах тук. :) Времето лети къде ли не, и все по-малко в готвене. Трябва да призная, че в летните горещини съвсем не ми се въртеше около печката (освен, чат-пат, за любимите вкъщи чийзкейкове), но ето че отново идват празничните месеци и силно се надявам това да се промени! :)

Много се чудих дали да има днешна публикация, но в крайна сметка се престраших, защото... днес е рожденият ден на моя прекрасен любим! ♥ Толкова много го обичам, че просто не знам как да го опиша с думи, затова ще пробвам с клипче (май не съм го пускала тук - цък). :) Но стига лирически отклонения, блогът е кулинарен и е редно да покажа и тортичката, която спретнах:



Както може би ще се сетите, тя е вариант на популярната "Pigs in mud", която неотдавна предизвика фурор в интернет -- единствено е по-малко шоколадова. Реших да се спра на нея след няколко дни главоблъскане, честно! (Истината е, че май надскочих възможностите си миналата година с тортата със самолет, просто идеална за него, та сега ми беше по-трудно). Отделно и с пълнежа имах терзания -- не се доверих на мама, която ме посъветва да заложа на нещо изпитано, а реших да експериментирам с еклерова торта и, дали поради липсата на опит и летни тренировки или нещо друго, но подготовката бе придружена и от ... малък фал. :D (Не знам за вас, но на мен като една /несръчна/ начинаеща в кухнята чат-пат ми се случва да не ми стегне добре желатина, да оплескам шоколадовата кувертюра, или нещо такова). И така.. отново се спрях на рецепта на любимата ми Йоли, и, заклевам се, и преди съм правила crème patisserie, но явно не съм овладяла тънкостите му :D За смях си е - в случая точно основният крем не пожела да се получи и обърка всичко :( Но някъде между изхвърлянето на злочестния крем в тоалетната, едночасово ревене в пълна безпомощност и чуденето дали пък да не купя готова торта и да я украся с прасенцата? (те поне ми бяха лесни, макар че едното подозрително заприлича на Хитлер без въобще да ми е такова желанието), реших, че няма да се предавам! И тортата ще бъде спасена!!! Забърках набързо друг крем, който може би много-много не вървеше с еклерите, защото е малко по-тежък, и приготовленията завършиха донякъде благополучно. Признавам обаче с ръка на сърцето, че не е най-вкусната торта, която съм правила някога. И планирам да се реванширам - вие първи ще разберете на страниците на този блог :)

Използвам момента да покажа и една друга тортичка за рожден ден, с нея нямах такива приключения - класическо Червено Кадифе, че и украсата се хареса):



Толкова от мен, с пожелания за повечко вдъхновение и по-малко грешки! :)


5 коментара:

  1. Иринка, тази с прасенцата ми е фаворит! Много е игрив и оригинална! Поздравления!;)

    ОтговорИзтриване
  2. Иринка, чудесни са си! Браво - и за постигнатото, и за търпението! :)
    Ама най-вече за любовта, страхотни сте и все така да се радвате един на друг. видеото е приказно... ;)
    И по-честито наминавай тук. Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  3. Иринка, да ти е жив и здрав любимия и много, ама много да те обича! Тортичката е чудесна , независимо от малките несполуки. Важна е любовта, с която е направена и това я прави уникална. Поздрави и вълнуващо изкарване на празника!

    ОтговорИзтриване
  4. Честит да ти е рожденика,Ирка!
    Само не разбрах защо изгуби един час в реване и лоши емоции?На всеки се случва провал,а когато се прави нещо за повод провала те дебне повече от всякога :) ,така че не се разстройвай за такива неща,те са поправими.
    Чудесни са и двете торти!
    Прегръдка!

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря ви, прекрасни момичета <3

    ОтговорИзтриване