събота, 26 януари 2013 г.

Най-шоколадовата торта -- и още упражнения с фондан

Здравейте! Аз съм Ирина и съм шокоманиак. :)

Толкова обичам шоколад, че не се спирам, докато не унищожа... цялата опаковка. (Разбира се, старая се да се да се въздържам :D) Само че -- и го намирам за чист парадокс -- никак не обичам шоколадов сладолед, направо не мога да го ям!!! -- а любимата ми торта съвсем не е шоколадовата.

И все пак, от много-много-много време исках да пробвам "Най-вкусната шоколадова торта" на моята адашка, или иначе казано, най-добрата Ирина в кулинарния свят. :) Първо бях привлечена от апетитните снимки, после от стотиците коментари, а накрая и от наистина повсеместните препоръки!

Няма как, запретнах ръкави и я забърках. Оказа се много, много лесна и наистина... вероятно най-шоколадовото нещо, което съм опитвала. Трябва да си призная, че първо се намръщих -- сложих в муса наполовина млечен и наполовина натурален шоколад, както съветва Ири -- но явно натуралният беше по-какаов от нужното (74%), защото мусът не стана много сладък... НО след като тортичката поотлежа няколко дни в хладилника и хубавичко пое, се получи нещо наистина сочно и божествено шоколадово! Мисля, че рецептата влезе в любимите ми, и съвсем скоро мисля да я направя самостоятелно, защото...

...Тук е моментът да уточня, че всъщност използвам некоректно единствено число. :Р Реших да забъркам малко по-малка доза и да изпека в голяма квадратна тава, за да получа общо 2, съвсем, съвсем, съвсем мини-тортички. Злият ми замисъл беше да се упражня и с покриването и украсяването с фондан :D

Голяма радост -- дойдоха ми няколко шпатули, инструментчета и формички от интернет. Толкова бях нетърпелива да ги опитам, че в настървението си съвсем съм забравила изтъня цветчетата и листенцата за повече реализъм, например.


Та така, друго си представях, не можах да се справя добре с покриването -- то затова са и толкова хаотично нахвърляни цветенцата, за да скрият някои недостатъци -- и изобщо действах без много умисъл или някакъв план, но все пак... все пак! За мен най-важното е да се науча. И изобщо не възнамерявам да спирам с опитите, докато не стана добра. :) За момента ми доставя невероятно удоволствие и имам силно желание да продължавам, независимо от всичко.

Ето, например, без капка срам ще ви покажа и първият си опит с моделирането на полярно мече -- или мини-тортичка 2. :)


Милото то -- ни крака, ни глава, ни лапи, ни шал, ни шапка му се получиха :D но не го смачках, не го започнах наново -- просто исках да видя какво ще се получи. На фона на предишните неща, които съм правила (розички, панделки и самолетче), това ми се видя просто rocket science... Но все пак се надявам някой ден да ми се получават безпроблемно цяло семейство мечоци :)

Толкова засега -- може би по-късно ще ви покажа и разрез на мини-тортичките, че след толкова говорене за украса с фондан, да не си помислите, че отдолу има просто макет от стиропор! :Р (Пък и, да, говорех ви за шоколад в началото)

P.S. As promised!

неделя, 20 януари 2013 г.

Канелените кифлички на Карлсон

Tрябва да си призная, че не съм чела "Карлсон, който живее на покрива". Но пък обичам детски книжки и нищо чудно да я подхвана сега! :)


За рецептата по-долу научих от BG-Mamma (разбира се), знам, че има подобни и в IKEA, но не съм пробвала. Всъщност съм си я записала открай време, но защо толкова време се чакахме, не знам! :)

Публикувам я така, както съм си записала -- в интернет има безброй вариации. Гарантирам, че се правят изключително лесно и бързо (само като изключим втасването) ;)


Необходими продукти за тестото:
1/2 ч.ч. прясно мляко (топло, но не горещо)
1/3 ч.ч. топла вода
1 разбито яйце
2 супени лъжици разтопено масло
около 3 чаени чаши брашно (може и малко повече за доомесване)
1/4 ч.ч. захар
1/2 ч.л. сол
1 с.л. суха мая

За плънката:
1/2 ч.ч. захар
около 2 суп. лъжици канела
2-3 с.л. меко масло


Водата, млякото, маята и щипка захар се смесват в купичка и се оставят 10-15 мин., за да шупне сместа.

Брашното се смесва със захарта. Добавят се разбитото яйце, маслото и сместа. Замесва се меко тесто, което се покрива и оставя да втаса, докато удвои обема си.


За плънката се разбиват захарта, канелата и маслото, до гладка смес.

След като тестото е втасало, се разточва на голям правоъгълник. Отгоре равномерно се намазва канелената смес. Завива се на руло и се нарязва на кръгчета. Пече се в намаслена тавичка или върху хартия за печене - в предварително загрята до 180 градуса фурна.

Нападат се след като поизстинат, че много парят! :Р

Аз лично ометох за нула време поне пет-шест. Затова и побързах да ги наснимам, нищо, че вече беше тъмно. Просто не бях сигурна дали ще останат за сутринта!


Спорна, слънчева и сладичка седмица! :)

сряда, 16 януари 2013 г.

Най-странната бисквитена торта

Знаете ли, много обичам бисквитена торта. Любимата ми е с бисквитки "Роден край", банани и домашно приготвен крем. Но по необясними причини, изобщо не я правя често... Обикновено се сещам за бисквитени торти, когато имам продукти за оползотворяване - мляко, остатъци от кремове или както беше в случая, маскарпоне.


След тортоправенето този уикенд също ми останаха куп продукти, които се изкуших да забърквам в бисквитена торта. Но реших, че този път ще експериментирам! Отдавна ми се ядеше някакво леко, свежо кремче -- особено вдъхновена от един лайм, който също се е приютил в хладилника от... някакво събитие :D И така, незнайно защо реших, че ми се хапва свежа бисквитена торта, и че комбинацията от какаови бисквити, лимонов крем и аромат на лайм, ще е особено сполучлива :D

Може би снимките лъжат. Може би Нещото изглежда много по-апетитно и вкусно, отколкото е в действителност :)


Шегувам се, на мен си ми хареса и доволно си изпапках почти половината тава, но все пак целият резултат е странен и необичаен. Справка: моят любим QA, който веднага заяви, че вътре има нещо, което не трябва да е там. (Може би прясно изцеденият сок от лайм?).


Както и да е, за мен целият експеримент беше забавен и вкусен. Чудих се дали изобщо да публикувам тук, но пък ми хареса как се получиха снимките. :)

Рецепта няма да давам, не вярвам някой някога да бъде изкушен от това чудо на бисквитените торти :D Само ще добавя, че мярнах в сайта на "Папая" подобна торта. Убедена съм, че тяхната е много по-сполучлива, и си обещах да я опитам -- ако изпадна във възторг, може и да се опитам да сътворя нещо по-близко до отрасловия стандарт. :)


(Най-същественото в цялата тази публикация са новите ми салфетки с прасенце -- не са ли очарователни?)

понеделник, 14 януари 2013 г.

Размисли и страсти - и две торти с фондан :-)

Напоследък с огромно удоволствие установявам, че украсяването/моделирането на тортички с фондан, марципан, фигурки и други красиви елементи -- става все по-популярно. (А може и винаги да е било, а да не съм обръщала внимание, или пък не... помня само, че когато бях малка, по сладкарниците имаше единични захарни фигурки, по които ние, децата, примирахме, но не бяха за всеки джоб). Ще ми повярвате ли, че буквално всеки ден откривам някой нов сайт или блог с прелестни домашно направени торти, които спокойно могат да се гиздят по витрините на сладкарниците :) А най ме радват майките от различни краища на България, които започват да правят торти покрай някой детски рожден ден и после толкова се усъвършенстват, че никой супер-герой не може да им се опъне! И как иначе -- това е най-сладкото хоби :) И колко труд кипи по кулинарните и мамешки форуми, колко повече и повече хора се увличат... ех, сигурно само докато пишех, са били направени поне 5 торти! :)

Но стига толкова. Днес пак ще ви поговоря за плахите първи опити. :) Ако сте напреднали, едва ли ще четете точно моят блог :) По-надолу има една наклонена роза, няколко особено несъразмерни топчета и несъвършени ъгли, които, повярвайте, си виждам и сама. А, и "краснопис" (пък така хубаво да пиша на ръка, заклевам се!) :D И все пак... все пак се надявам да ви харесат. :)

Тези дни две прекрасни и любими за мен същества имаха рожден ден, та реших да направя цели две тортички с фондан, така и така цапам кухнята :D В общи линии уикендът беше оползотворен -- не само с тортички, но и с многочасово обикаляне по магазини, но това е друга тема! Да се върнем на тортичките -- ето ги моите кипри, всъщност се стараех да са семпли и изчистени (Фигурките са все още нещо планетарно недостижимо за мен):
*** Всички снимки в линковете в скобите са дело на Буболинката -- да, и на мен всеки път ми увисва ченето!) :Р

И все пак, отнякъде трябва да се започне...


Аз започнах от розичките :) Не можах да повярвам, когато Стан ми каза, че са ми отнели... към час-два :D Усетих го като пет минутки, наистина. И не беше трудно, даже никак. Явно само малко времеотнемащо : )Много ми помогна това клипче. Внимание: само за начинаещи :) мацката не разполага с инструменти, както и аз (макар че имам старателно поръчани, но от чужбина, та още не са пристигнали). :D

Реших първата торта да е бяла и с розички (за да отива на името на притежателката си, позната в нашата англоезична среда като Rosy). Следващата исках да оформя като подарък, но поради лека несъразмерност в долната част, се наложи да добавя и топчета:


Мисля, че станаха сладки. Най-важното -- харесаха се много, направо предизвикаха фурор :) И още по-хубавото: вкусът е страхотен!

И след толкова писаници за украсата (която и без това малко хора ядат), нека преминем към същината -- тортите.

Спрях се на "Червено кадифе". Отдавна исках да я опитам!


Доверих се на рецептата на Йоли и мисля, че не сбърках, само ще добавя следните мои малки забележки:

- в коментарите отдолу самата тя пише, че тортата й се струва малко суха. Затова реших да сиропирам съвсем леко с подсладено прясно мряко, прочетох за това, ако не се лъжа, в блога на Димитрана. :)

- чувала съм, че тази торта е ужаааааасно сладка и с типичен "американски" вкус. Нищо такова не усетих, каквото и да значи. Но пък обичам Макдоналдс, честно казано. :) Не, сега сериозно -- не е твърде сладка.

- измених крема. Сложих по-малко "Филаделфия" за сметка на маскарпонето, което обожавам. Идеален ми беше -- нито много тежък, нито много сладък, и много, много, много плътен и вкусен.

- за приготвянето на 2 торти направих доза и половина от посочената рецепта -- но и формите ми са по-малки. Остана ни едно блатче, от което си направихме мини тестова тортичка -- тъкмо да не занасяме големите неопитани :) Мнооооого ни хареса!

Ето най-сетне рецептата за стандартна торта с диаметър 24-26 см:

250 гр. брашно
15 гр. какао
щипка сол
1 ванилия
125 гр. меко масло
250 гр. захар
2 яйца
250 мл. айрян
червена хранителна боя (за предпочитане качествена гел-боя!)
1 ч.л. оцет 6%
1 равна ч.л. сода бикарбонат


Продукти за крема (така, както го направих аз - с редуцирана Филаделфия!)

175 гр. (една опаковка) натурално сирене Филаделфия
250 гр. сирене Маскарпоне
100 гр. пудра захар
3 - 4 с.л. течна сладкарска сметана
1 ванилия

Приготовление:

Пресейте брашното заедно с какаото и солта. В купа разбийте на пухкав крем маслото заедно със захарта и ванилията. Прибавете едно по едно яйцата. Разтворете в айряна чевената боя. Сложете толкова, че да получите наситен червен цвят. Налейте айряна в маслената смес и разбъркайте. Сипете на части брашното като бъркате с миксер. Накрая угасете содата в оцета и я сипете в тестото. Разбъркайте и веднага сипете готовото тесто в две отделни тавички/форми, покрити с хартия за печене.

Препоръчително е да печете блатовете един по един, колкото и да е бавно. За съжаление моите се получиха ронливи -- грешката си е моя, защото ги рязах! -- затова, за да бъда on the safe side, поне аз бих ги пекла един по един следващият път.


Изпечете двата блата в предварително загрята на 180* фурна за около 25 минути. Проверявайте с клечка за зъби дали се е изпекло тестото, не препичайте много, за да не потъмнее червения цвят. Добре е да изпечете блатовете предния ден за да са стегнати когато започнете да оформяте тортата. Сложете ги в найлонови пликове и съхранявайте на студено.

За крема разбийте добре с миксер двата вида сирене заедно със захарта и ванилията. Накрая прибавете сметаната за да направите крема малко по-мек.

Сглобете тортата. Колкото по-бял е кремът и по-стегнат и равен е блатът, толкова по-добре! Контрастът между червен блат и бял крем е просто разкошен! Ако правите украса с фондан, завършете с маслен крем (125 гр. масло, 2 ч.ч. пресята!! пудра захар, ванилия и 1-2 с.л. мляко), загладете добре, оставете да стегне и украсете по желание. :)

За съжаление аз нямам снимки на разрез -- все пак тортичките не са за мен. Не съм се и старала много с горните снимки, тъмно беше, късно беше, и най-вече, целта беше да донесат радост :)


Ами това е!!! Надявам се да ви е била интересна публикацията -- поздрави и успешна седмица на всички, стигнали до този ред! :Р

петък, 11 януари 2013 г.

Всеки обича ябълков сладкиш с орехи!

Здравейте! :-) Както споменах в предишния пост, много ми се беше приял сладкиш с ябълки и орехи -- съвсем обикновен, но много вкусен и сочен :)

Все не намирах време за него през седмицата, но ето че най-сетне си угодих :) И за огромна жалост, остават само няколко парченца, на които да се насладя.


Сигурно има стотици разновидности за този десерт, аз самата съм пробвала много рецепти и не мога да кажа дали имам фаворит -- сигурно защото комбинацията от ябълки, орехи и канела си е съвършена сама по себе си всеки път! :Р


Сладкишът, който ще ви покажа, е с повечко орехи и е поръсен с пудра захар. Прави се невероятно бързо (ама наистина, беше забъркан за времето, за което завря водата за чая ми) :Р

* Ползвах тази рецепта, защото в движение осъзнах, че нямам бакпулвер:


Необходими продукти:

1 ч. ч. захар
2 яйца
1 и 1/2 ч. ч. брашно
1 суп. лъж. канела (аз сложих и мъничко ванилия и индийско орехче) :Р
4 суп. лъж. кисело мляко
1/2 ч. лъж. сода бикарбонат
2 ябълки
1/2 ч. ч. стафиди аз пропуснах, не ги обичам особено
1/2 ч. ч. орехи (аз сложих повече)
1/2 ч. ч. олио


Приготовление:

Разбийте захарта с яйцата, добавете олиото, брашното, подправките и разбъркайте. Настържете ябълките и поставете в сместа. Смесете киселото мляко и содата и разбъркайте, докато шупне. Към сместа изсипете начупените на едро орехи. Поставете в тава или кексова форма, намаслена или застлана с хартия за печене.

Печете около 50 минути на 180 градуса фурна. Нарежете след изстиването на сладкиша. По желание поръсете с пудра захар.

Да ви е сладко! :)


И прекрасен снежен уикенд!

неделя, 6 януари 2013 г.

Шоколадово-портокалови мъфини

Привет и от мен през новата година! :)
Отскоро "Сладички неща" може да се похвали с нова, по-семпла визия (макар че авторката му все още не може да прецени дали това е търсеният ефект) :Р, а първата публикация ще е за... мъфини (:

Честно казано, планирах да направя кекс с орехи и ябълки, но случайно попаднах на тези кошнички за мъфини в DM (където изобщо не подозирах, че има такива неща, та си беше новина за мен - не знам за вас) иии... буквално се влюбих! Трябваше да бъдат мигновено изпробвани. :) (А на орехите нищо няма да им стане в хладилника) :Р


Рецептата взех от блога на Ирина Купенска (да я наречем просто най-добрата Ирина в кулинарния свят) :Р Съветвам ви непременно да я погледнете, защото начинът на приготовление е доста интересен. Всичко спазих с точност, е, освен формата на поднасяне, разбира се :) Но и под формата на мъфинчета, резултатът е великолепен.

(А хартийките, между другото, са прекрасни! Достатъчно плътни са, така че дори след печене с шоколадова смес, принтът още си личеше. Очаквах тотално да се обезобрази и затова опекох само едно мъфинче за пробва, а после съжалих, че не облякох всичките).


Продукти и приготовление (копирам наред, всичко е описано чудесно):

1 портокал
100 гр. черен шоколад
125 гр. масло
3 яйца
280 гр. захар
100 гр. гъст айран (кисело мляко към вода = 3:1)
25 гр. какао
250 гр. брашно
1 и 1/2 чаена лъжаца бакпулвер
щипка сол


Измиваме портокала, слагаме го в дълбока тенджера и наливаме вода, колкото да го покрие. Варим го около 30 минути, или докато омекне. Изваждаме го от водата и го пасираме на гладко пюре, ако има семки ги отстраняваме и го оставяме да се охлади. (Моят пасатор е много слаб, така че тук-таме ми прозираха корички :( И да, правилно сте прочели -- портокалът не се бели и нищо от него не се хвърля. Можете да бъдете уверени, че не нагарча и грам!) :)

Разтопяваме шоколада и маслото на водна баня и ги оставяме да се охладят леко.

Смесваме брашното, какаото, бакпулвера и солта.

В купа разбиваме яйцата и захарта на пухкав крем, добавяме айрана, охладеното портокалово пюре и шоколада. На 2-3 пъти прибавяме сухите съставки и внимателно разбъркваме. (Note to self: аз се престарах с бъркането, а ако не се лъжа, от това зависеше пухкавостта на крайния резултат) :(


Загряваме фурната на 180 градуса. Печем (дали като кекс или мъфини) в леко намаслена форма около 40-50 минути, като проверяваме за готовност с дървено шишче.

По желание можете да поднесете и със заливка. Аз пропуснах -- но е много хубаво и така. :)