неделя, 28 април 2013 г.

Козунаков test-run :)

Трябва да си призная, че като малка изобщо не съм се навъртала в кухнята и нямам нито една рецепта, преписана от "старите тефтери на мама и баба". Може би oтраснах разглезена, не знам :) но при всички случаи, готвенето изобщо не ме привличаше, буквално допреди няколко години (засрамено емотиконче). Ето защо, колкото и странно да звучи, съществуването на този блог предизвиква най-силни възклицания именно у моето семейство :D

Но стига лирически отклонения!!! Великден наближава и открай време бях решила да си запзя предишния уикенд за първи козуначени опити. :) По гореспоменатите причини -- пък и честно казано, не си спомням бабите ми да са месили козунаци -- никога не се бях докосвала до козуначено тесто и все го свързвах със: ставане в 5 ч., адска играчка, 100 тупаници (+ митове за пералня), абе изобщо висш пилотаж!



Каква бе изненадата ми, когато първия ми козунак се получи -- мекичък като памук, аха-аха и с конци?

(Наистина, не очаквах). :Р Сега мога да подходя с поне мъничко увереност към същинското козунако-правене другата седмица, като разбира се, има още да уча за сплитане, декорация и пълнежи. :)



Обратно към козунака -- доверих се на рецептата за обикновен козунак на милата Роси от "Кулинарен еликсир" -- като цяло изпълнението беше по-лесно, отколкото очаквах, а и нямам машина. Единственото необикновено нещо, което приложих, бе да сложа шоколадови капки и стафиди вътре в козуначетата, и да ги поръся с бадеми. :)

(Не докарах конци като нейните, но другият път ще се постарая повече, обещавам!).

Ето още малко от готовия резултат (всъщност от козунак 2 -- от дозата ми се получиха 2 броя -- с чието изяждане се справих сама за отрицателно време) :D



И за финал:

Миналата седмица ме изненадаха с... публикация в "Кулинарен журнал". :D Преди около месец, къде насериозно, къде на шега, един познат ми предложи да им изпратя оригинална рецепта -- имали априлски конкурс и награждавали всички публикувани рецепти с 20 лв. :) Реших да им пратя... сигурно единственото импровизирано нещо в блога, лешниково-шоколадовата тортичка, и, о, каква бе радостта ми, когато си видях името публикувано в брой 8!



(Излишно е да казвам, че най-щастливи и горди бяха... мама и баба) :-)

Весели празници!

неделя, 7 април 2013 г.

Ванилови кексчета с шоколадов чипс

Днес беше толкова сиво, дъждовно и мрачно, че нямаше как да не се опитам да си подсладя деня с нещо вкусно! :-)



Ползвах eдна любима моя рецепта от "Вкусно с Бети" за маслени кексчета със силен ванилов аромат ♥, a за разкош добавих и пакетче шоколадови капки. Резултатът -- вкусни вкусни мъфинки, които смятам да приготвям, докато ми омръзне! :Р



Необходими продукти (на мен ми се получават 8-9 мъфинчета):

150 грама масло на стайна температура
150 грама захар
2 големи яйца
150 грама брашно
1/2 бакпулвер
2-3 супени лъжици пълномаслено мляко
1 ампула есенция ванилия
40 грама (може и повече, разбира се) шоколадови капки/чипс или ситно нарязани парченца шоколад

Приготовление:
Фурната се загрява на 180 градуса.
Маслото и захарта се разбиват до пухкав светъл крем. Добавят се яйцата едно по едно, като след всяко се разбива до пълното му поемане. Добавя се млякото и ванилията и всичко се разбива до кремообразна смес. (Като поне в моите очи ампулките ванилия на Др. Йоткер са за предпочитане). :Р Брашното пресява и се добавя, като се бърка по-леко и вече на ръка. Най-накрая внимателно се слагат и шоколадовите капки. (Тези изрових от Кауфланд и макар 40 гр. да звучи малко, се усещаха чудесно и бяха точно необходимото количество за моите мъфинки).
Формичките/кошничките за мъфини се пълнят на около 3/4. Пекат се до суха клечка - около 15 минути, докато кейкчетата се надигнат. Охлаждат се върху решетка и се нападат :)



* Забравих да спомена единствено, че се опитах да заменя част от рафинираните продукти в рецептата с по-...полезни. Но не на 100% :) В този блог не мога да предложа изцяло здравословни рецепти или алтернативни продукти, но за себе си взех решение да се опитам да намаля количествата бяла захар и бяло брашно в кухнята, колкото и да ги обичам! В случая се опитвах да намеря баланс, така че хем да не се отрази на вкуса :Р (съжалявам, но е факт, че продукти с ръжени и прочее брашна имат по-различна тежест, а кафявата захар пък придава карамелен вкус/отенък), хем да не ми е твърде гузно. Тоест някъде около третинка от необходимото количество захар бе заменено с кафява, както и около третинка от брашното - с пълнозърнесто. :Р



Успешна и слънчева седмица, и не се лишавайте от сладички изкушения (разбира се, с мярка)! :)