Cherry brownies

Craving.

Mouthwatering!



^ Много държах да вмъкна тези думи в текста по-долу, но намирам, че българския превод не предава същото усещане :)

От няколко дни упорито гледах снимки на браунита в Pinterest и, логично, в първия ми почивен ден за тази седмица *работя по английския календар* дойде време да запретна ръкави и да забъркам любимия убийствено калоричен шоколадов десерт. :)

Рецептата е до някаква степен експеримент. За база ползвах тази, защото много исках да я пробвам, но все пак я измених спрямо конкретното си желание за браунис с черешов вкус.

Необходимите продукти са:
130 гр. масло
100 гр. лешникова нуга*
1/2 ч.ч. натурално какао
3/4 ч.ч. кафява захар
3 яйца
1 ванилия
100 гр. крем сирене Филаделфия
1/2 ч.ч. брашно

(Маслото и нугата разстопих в микровълновата и прибавих към какаото и захарта. Едно по едно сложих и яйцата. Разбих, добавих ванилията, после сиренето, после и брашното -- както в оригиналната рецепта. Накрая добавих нарязани череши (естествено, не са пресни) за по-интересна нотка. Пекох на 180 градуса около или малко повече от половин час, до суха клечка.)



Обожавам браунита с тъмен цвят, влажна структура и богат какаов вкус -- и за моя радост, това се получи точно такова. * Като, предполагам, с тъмен шоколад вместо нуга ще е още по-вълшебно.

Сладки почивни дни!

Френска селска торта

От много време си бях набелязала рецептата на Канея за френска селска торта. Толкова я обичам! Колкото и да е странно :D, не си падам по тежки шоколадови тортички, и често по заведения се изкушавам от френската селска в мига, в който я зърна в менюто. :) Харесва ми това, че е с дъх на мед, лек крем, а орехите балансират вкуса идеално.

Още повече ми харесва във варианта си със сладко от боровинки :)

Продукти:

1 яйце
150 гр. захар (ползвах кафява)
50 гр. разстопено, студено масло
2 с.л. течен мед
2 ч.л. сода
400 гр. брашно
200 мл. прясно мляко.

За приготвянето на блатовете се разбиват яйцето и захарта, после бавно се добавят млякото, меда, содата и маслото. Получената смес се вари на бавен огън до получаването на златист цвят около 25-30 минути, като периодично се разбърква. Докато е още топла, изсипете наведнъж и брашното. Омесете тесто - трябва да е меко и еластично.

От полученото тесто се оформят 7 топки, като за направата на тортата ви трябват 5 (останалите можете да замразите във фризер). Всяка топка се разточва на много тънка кора с диаметър колкото тортената ви форма (или се изрязва до толкова, в случая 24 см.) Дебелината не трябва да е повече от 3мм, макар че при мен със сигурност бухнаха повече при печене - не мисля, че й придаде по-хлебен вкус, но все пак :) Всеки блат се пече 3-4 минути.

Крем:

900 мл. квасена сметана
10 с.л. захар
200 гр. орехи

За крема се разбъркват на ръка сметаната и захарта. За сглобяването на тортата следвайте последователност кора - крем - малко посипани орехи - малко боровинково сладко за разкош - и така, докато ви свършат 5-те кори. Накрая се измазва отстрани и отгоре и се посипва и облепва със счукани орехи.

Най-добре е тортата да остане в хладилник 24 часа преди дегустация -- колкото и да е трудно! Да ви е сладко! :)

Barcelona – such a beautiful horizon, Barcelona – like a jewel in the sun

7-ми декември, София, снежко е натрупал, а вятърът за малко да ми отвее шапката -- не е за вярване, че само преди няколко дни бяхме в слънчева, топла Барселона!

Много се радвам, че успяхме да избягаме от студа на София и да си спретнем чудесно и запомнящо се пътешествие в този щур и пъстър град.

Не съм много по пътеписите, но реших да ви покажа няколко фото-акценти от пътуването ни (включително кулинарни) :)



^ Програмата ни започна с Magic Fountain of Montjuic. Падна голямо бързане, защото през зимата аудио-визуалното шоу е само 2 дни седмично, така че нямахме друг шанс да го хванем. Посрещнаха ни с едноименното изпълнение на Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе... без да преувеличавам, това беше един от най-епичните моменти в живота ми! Никоя друга песен от програмата не е по-подходяща и тържествена. :)



^ Ходихме и на плаж :)





^ Посетихме красивия Parc de la Ciutadella. Беше ранна неделна сутрин и паркът беше безлюден, с изключение на дружелюбни хора, които тичаха и правеха упражнения.



^ Снимахме много!



^ Отскочихме до Музей на Шоколада с любопитни вкусове и форми.



^ А това беше нашата прекрасна тераска -- сладко убежище за двама :)



Идва ред на някои от големите забележителности на Барселона, създадени от Гауди. Благодарение на него, градът има уникален облик!



^ Паркът Güell, прекрасно място за отдих



^ Sagrada Familia - Базиликата на Светото семейство. Строежът започва през 1882 и се очаква да завърши през 2026. Ето как се очаква да изглежда!



^ Casa Batlló -- още едно изключително шантаво произведение на Гауди. Билетът включва и аудио-гайд, в който подробно обясняват историята на сградата. Беше доста интересно!



^ Дори комините са странни!



^ През нощта фасадата е приказно осветена :)



^ Mercat de La Boqueria - страхотно пазарче с плодове и изкушения на всеки ъгъл!



^ Плодовете са толкова сладки и сочни! Още помня едни ароматни мандаринки, без нито една семчица. Дори пак се връщахме да купуваме от тях :)



^ Crema Catalana :)



^ Едно от нещата, които непременно трябва да се опитат -- горещ шоколад с чурос :) Шоколадът е невероятно плътен и гъст, нищо общо с този, който съм пила досега. Чуросите обаче са си чисти тулумби :D



^ Една далеч по-емблематична напитка - сангрия. Предлага се абсолютно навсякъде, често в кани. И е толкова вкусна и сладка!



^ Нямаше как да не забележа и пъстрите графити :)



^ и малките, тесни улички в Готическия квартал.



^ Последният ден се отправихме до Montserrat. Това е една чудна планина, разположена на около час със влак от Барселона. На височина от 721 м. е разположен манастир в Девата на Монтсерат, известен с момчешкия си хор.



До манастирът се стига по няколко начина: с въжена линия (наклонът е 45 %), влак или кола. Избрахме въжената линия, а веднъж щом си горе, местенцето предлага още любопитни маршрути :)



^ Хванахме още една въжена линия и стигнахме толкова нависоко! Гледките бяха наистина величествени :)

Иии още купища снимки, благодарение на които ще се връщам към града отново и отново... но мисля да спра до тук. Надявам се да ви е харесала виртуалната разходка!

И кой каза тортички?

И отново са минали ... 4 месеца, откакто за последно писах тук. :) Времето лети къде ли не, и все по-малко в готвене. Трябва да призная, че в летните горещини съвсем не ми се въртеше около печката (освен, чат-пат, за любимите вкъщи чийзкейкове), но ето че отново идват празничните месеци и силно се надявам това да се промени! :)

Много се чудих дали да има днешна публикация, но в крайна сметка се престраших, защото... днес е рожденият ден на моя прекрасен любим! ♥ Толкова много го обичам, че просто не знам как да го опиша с думи, затова ще пробвам с клипче (май не съм го пускала тук - цък). :) Но стига лирически отклонения, блогът е кулинарен и е редно да покажа и тортичката, която спретнах:



Както може би ще се сетите, тя е вариант на популярната "Pigs in mud", която неотдавна предизвика фурор в интернет -- единствено е по-малко шоколадова. Реших да се спра на нея след няколко дни главоблъскане, честно! (Истината е, че май надскочих възможностите си миналата година с тортата със самолет, просто идеална за него, та сега ми беше по-трудно). Отделно и с пълнежа имах терзания -- не се доверих на мама, която ме посъветва да заложа на нещо изпитано, а реших да експериментирам с еклерова торта и, дали поради липсата на опит и летни тренировки или нещо друго, но подготовката бе придружена и от ... малък фал. :D (Не знам за вас, но на мен като една /несръчна/ начинаеща в кухнята чат-пат ми се случва да не ми стегне добре желатина, да оплескам шоколадовата кувертюра, или нещо такова). И така.. отново се спрях на рецепта на любимата ми Йоли, и, заклевам се, и преди съм правила crème patisserie, но явно не съм овладяла тънкостите му :D За смях си е - в случая точно основният крем не пожела да се получи и обърка всичко :( Но някъде между изхвърлянето на злочестния крем в тоалетната, едночасово ревене в пълна безпомощност и чуденето дали пък да не купя готова торта и да я украся с прасенцата? (те поне ми бяха лесни, макар че едното подозрително заприлича на Хитлер без въобще да ми е такова желанието), реших, че няма да се предавам! И тортата ще бъде спасена!!! Забърках набързо друг крем, който може би много-много не вървеше с еклерите, защото е малко по-тежък, и приготовленията завършиха донякъде благополучно. Признавам обаче с ръка на сърцето, че не е най-вкусната торта, която съм правила някога. И планирам да се реванширам - вие първи ще разберете на страниците на този блог :)

Използвам момента да покажа и една друга тортичка за рожден ден, с нея нямах такива приключения - класическо Червено Кадифе, че и украсата се хареса):



Толкова от мен, с пожелания за повечко вдъхновение и по-малко грешки! :)

Tiramisù

След известно затишие в този блог -- привет с това тирамису! :)



Трябва най-откровено да си призная, че не следвам класическата рецепта -- притеснява ме присъствието на сурови яйца (тъй като моите са от магазина, не мога да бъда убедена в произхода им, а и съм чела, че използването на сурови яйца съкращава значително трайността на десерта), а и за капак адски ме мързи да си потърся Марсала :D Все пак смятам, че и със сметанов ликьор се получава забележителна комбинация.

Вече за втори път се доверявам на тази рецепта с крем Забайон (да, разбира се, като изключим виното) и резултатът е ням-ням-ням! (Надявам се след още някой друг опит да докарам и такъв перфектен вид!) ♥

И накрая, тъй като се получи доста кратка и постна публикация, ще използвам момента да ви препоръчам тази книжка:



Бях и хвърлила око още преди време, но за мое съжаление навсякъде беше изчерпана и не се очакваше нов тираж. Каква беше радостта ми, когато случайно разбрах за Романтичната лятна промоция на издателство Кръгозор -- не само беше отново в наличност, но и дори на симпатична цена :)

(От 24 юни до 4 август (включително) може да закупите от електронната им книжарница девет книжки на лятна цена).

Винаги съм харесвала 'вкусни книжки', а от Антъни Капела съм чела и още 2, които ми допаднаха -- човекът може да пише за любовта и готвенето като магия, а конкретното заглавие обединява и влечението ми към Италия. Историята е забавна и увлекателна и си мисля, че може и да се хареса на дузина кулинарни блогърки -- прекрасно плажно четиво.

Поздрави и до нови срещи :)

Чийзкейк с ананас

Честно казано, досега избягвах чийзкейковете без печене, защото ми се струваха малко... отбиване на номера. (Все едно да искаш да направиш вкусен и пухкав хляб 'без месене'). От друга страна обаче, една част от мен любопитстваше колко ли пък ще е различен вкусът на любимия ми десерт, ако не мине през фурната. :Р



Разбира се, рецпетите за чийзкейк варират безкрайно -- от видовете бисквити за основа през видовете сирена и сметани, които се използват, до технолоогите на печене -- на водня баня, на нормална фурна, или пък без :) (Хммм, записвам си, че още не съм опитала и тези на водна баня) :Р

Днес реших да заложа на какаова основа, крем от маскарпоне и... ананас от консерва. Получи се доста свежа комбинация -- ананасът придава страхотна тропическа нотка, а текстурата е толкова фина, че наистина напомня на крем.

В общи линии потвърдих заключението, че всякак харесвам този десерт!



За подложката:
пакет какаови бисквити (използвах Еверест)
70 гр. масло

Бисквитите се натрошават фино (ако разполагате с блендер, става с няколко натискания; ако не, може да ги поставите в затварящ се плик и да ги 'минете' с точилката). Прибавя се разстопеното масло и се разбърква. Трохите се изсипват на дъното на тавичка (диаметър 24-26 см., аз винаги покривам с хартия за печене) и с пръсти и заглаждане се оформя блат. Ако желаете, можете да направите и стени, само увеличете съставките или ползвайте по-малка форма.

Подложката се поставя в хладилник за поне 20-30 мин., за да стегне маслото. През това време може да си приготвите крема :)

За крема:
500 гр. маскарпоне
290 гр. сметана (взех "На баба")
100 гр. кафява захар
пакетче ванилова захар
пакетче желатин

С миксер се разбиват захарта, сметаната и маскарпонето до получаването на гладък крем. Желатинът се приготвя според указанията на опаковката и се добавя към крема. Накрая сместа се изсипва върху вече стегналата основа и се заглажда внимателно с лъжица. Хубаво е отново да постои час-два в хладилника, за да стегне още малко до следващия етап.

За покритието:
консерва (мисля около 320 гр.) ананас на шайби -- честно казано, при мен не достигна за покриването на целия чийзкейк, така че може да сложите и повече :)
пакетче желатин

Наредете шайбите ананас върху чийзкейка, а сокът от консервата смесете с желатин (отново според указанията за работа с желатин). Накрая излейте част от сместа върху парченцата плод *казвам част, защото не сложих всичката -- исках по-тънък пласт желе. :)

Оставете чийзкейка за поне една нощ в хладилника -- още по-хубав ще е след 24 часа. :)



Това е -- доооооооооста мързелива, бърза и лесна рецепта, която надявам се ще се хареса на любителите на... ананас :)

Козунаков test-run :)

Трябва да си призная, че като малка изобщо не съм се навъртала в кухнята и нямам нито една рецепта, преписана от "старите тефтери на мама и баба". Може би oтраснах разглезена, не знам :) но при всички случаи, готвенето изобщо не ме привличаше, буквално допреди няколко години (засрамено емотиконче). Ето защо, колкото и странно да звучи, съществуването на този блог предизвиква най-силни възклицания именно у моето семейство :D

Но стига лирически отклонения!!! Великден наближава и открай време бях решила да си запзя предишния уикенд за първи козуначени опити. :) По гореспоменатите причини -- пък и честно казано, не си спомням бабите ми да са месили козунаци -- никога не се бях докосвала до козуначено тесто и все го свързвах със: ставане в 5 ч., адска играчка, 100 тупаници (+ митове за пералня), абе изобщо висш пилотаж!



Каква бе изненадата ми, когато първия ми козунак се получи -- мекичък като памук, аха-аха и с конци?

(Наистина, не очаквах). :Р Сега мога да подходя с поне мъничко увереност към същинското козунако-правене другата седмица, като разбира се, има още да уча за сплитане, декорация и пълнежи. :)



Обратно към козунака -- доверих се на рецептата за обикновен козунак на милата Роси от "Кулинарен еликсир" -- като цяло изпълнението беше по-лесно, отколкото очаквах, а и нямам машина. Единственото необикновено нещо, което приложих, бе да сложа шоколадови капки и стафиди вътре в козуначетата, и да ги поръся с бадеми. :)

(Не докарах конци като нейните, но другият път ще се постарая повече, обещавам!).

Ето още малко от готовия резултат (всъщност от козунак 2 -- от дозата ми се получиха 2 броя -- с чието изяждане се справих сама за отрицателно време) :D



И за финал:

Миналата седмица ме изненадаха с... публикация в "Кулинарен журнал". :D Преди около месец, къде насериозно, къде на шега, един познат ми предложи да им изпратя оригинална рецепта -- имали априлски конкурс и награждавали всички публикувани рецепти с 20 лв. :) Реших да им пратя... сигурно единственото импровизирано нещо в блога, лешниково-шоколадовата тортичка, и, о, каква бе радостта ми, когато си видях името публикувано в брой 8!



(Излишно е да казвам, че най-щастливи и горди бяха... мама и баба) :-)

Весели празници!

Ванилови кексчета с шоколадов чипс

Днес беше толкова сиво, дъждовно и мрачно, че нямаше как да не се опитам да си подсладя деня с нещо вкусно! :-)



Ползвах eдна любима моя рецепта от "Вкусно с Бети" за маслени кексчета със силен ванилов аромат ♥, a за разкош добавих и пакетче шоколадови капки. Резултатът -- вкусни вкусни мъфинки, които смятам да приготвям, докато ми омръзне! :Р



Необходими продукти (на мен ми се получават 8-9 мъфинчета):

150 грама масло на стайна температура
150 грама захар
2 големи яйца
150 грама брашно
1/2 бакпулвер
2-3 супени лъжици пълномаслено мляко
1 ампула есенция ванилия
40 грама (може и повече, разбира се) шоколадови капки/чипс или ситно нарязани парченца шоколад

Приготовление:
Фурната се загрява на 180 градуса.
Маслото и захарта се разбиват до пухкав светъл крем. Добавят се яйцата едно по едно, като след всяко се разбива до пълното му поемане. Добавя се млякото и ванилията и всичко се разбива до кремообразна смес. (Като поне в моите очи ампулките ванилия на Др. Йоткер са за предпочитане). :Р Брашното пресява и се добавя, като се бърка по-леко и вече на ръка. Най-накрая внимателно се слагат и шоколадовите капки. (Тези изрових от Кауфланд и макар 40 гр. да звучи малко, се усещаха чудесно и бяха точно необходимото количество за моите мъфинки).
Формичките/кошничките за мъфини се пълнят на около 3/4. Пекат се до суха клечка - около 15 минути, докато кейкчетата се надигнат. Охлаждат се върху решетка и се нападат :)



* Забравих да спомена единствено, че се опитах да заменя част от рафинираните продукти в рецептата с по-...полезни. Но не на 100% :) В този блог не мога да предложа изцяло здравословни рецепти или алтернативни продукти, но за себе си взех решение да се опитам да намаля количествата бяла захар и бяло брашно в кухнята, колкото и да ги обичам! В случая се опитвах да намеря баланс, така че хем да не се отрази на вкуса :Р (съжалявам, но е факт, че продукти с ръжени и прочее брашна имат по-различна тежест, а кафявата захар пък придава карамелен вкус/отенък), хем да не ми е твърде гузно. Тоест някъде около третинка от необходимото количество захар бе заменено с кафява, както и около третинка от брашното - с пълнозърнесто. :Р



Успешна и слънчева седмица, и не се лишавайте от сладички изкушения (разбира се, с мярка)! :)