Донъти

Привет, привет!

От много време не съм приготвяла нищичко :/ А от още повече си бях харесала тази рецепта за донъти и просто нямах търпение да я приготвя! Оказаха се много вкусни, а декорацията ми беше толкова забавна, макар че пооплесках някои неща (а други, по независещи от мен обстоятелства, се оказаха оплескани -- например кулинарния ми шоколад, който покрай цялото ми местене последния месец, делеше кутия с други подправки и накрая имаше отчетлив дъх на... канела) :D

С благодарност към Candy, публикувам рецептата:

500 гр. брашно (+ още около стотина за доомесване)
80 гр. захар
5 гр. сол
20 гр. мляко на прах
2 пакетчета суха мая (аз всъщност сложих едно, и пак ми се видя много...)
230 гр. топла вода
1 яйце
40 гр. маргарин
1 ванилия (при мен две прахчета, обожавам аромата на ванилия!)

За декорация:
шоколадови пръчици -- цветни, смесени или каквито имате и пожелаете
кокосови стърготини
бял и кафяв шоколад за глазура

Смесете сухите съставки -- брашно, захар, сол, мляко на прах, мая, ванилия. Прибавете топлата вода и разбитото яйце. Оставете за 5-10 мин., за да се 'активизира' маята. Добавете мазнината и разбъркайте всичко. Омесете хубаво, докато тестото спре да лепне, като добавите толкова брашно, колкото поеме. Покрийте го с кърпа и го оставете да втаса около 45 мин на стайна температура.

След това го разточете (до дебелина 1 см.) Изрежете донътите (аз ползвах чаша, а за 'дупката' -- една от формичките ми за сладки) и ги оставете да втасат още около 45 мин.

Загрейте олио в дълбок тиган. Намалете котлона, тъй като донътите лесно изгарят. Изпържете ги от двете страни, докато придобият блед златист цвят. (При мен се получиха 20 или 21 донъта.)

След това ги подредете върху хартия, за да се отцеди мазнината. Украсете по желание - аз използвах бял и кафяв шоколад, разтопени на водна баня, и шарени пръчици, както и кокосови стърготини тук-там :)

За финал ще ви разкажа как НЕ МОЖЕТЕ да постигнете розов цвят, за да ми се посмеете. :D Много исках розова глазура и чела-недочела, реших, че ще стане със степче. (Наистина, в интернет се препоръчва като заместител на сладкарската боя!) За жалост в моя случай то изобщо не се разтвори и остана на малки, кисели прашинки, които буквално боцкат езика. :/ И никакъв цвят не придадоха, та накрая експериментирах с вишньовка. Добре, че не реших да направя цяла партида розови донъти!

О, и още нещо. Най-сетне се реших да си взема по...професионален и качествен апарат. Минаваха ми такива мисли през главата от доста време, но се убедих категорично, когато пробвах да снимам сладкиш с апарата на приятеля ми. Е, разликата с моето бедно сапунерче е от земята до небето! Сега се спрях на Nikon D5100 (и само чакам наличност, тъй като има прекрасен промоционален сет!) -- нямам търпение да го хвана в ръчички :)

(За капак котката събори бедното сапунерче -- дали пък вече не снима по-замазано от обикновено? -- та вече определено нямам търпение!!! Стискайте палци да го докарат по-скоро!) :-)

Сладък и успешен ден!